И джуджето е живо, и песовете му...
Aнна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
13 януари 2024 година
Днес баща има рожден ден.
Дойдох на гробищата – няма никой, празно е, няма даже надзирател. Сигурно се топли някъде в будката. Студено е. Тази заран в Харкив беше минус 18. Кръстовете са в лед.
– Аз съм наред, тате. Жива съм, засега. Засега не ме улучиха.
Войната не е свършила, не. Прости ми, все очаквам – по кое време ли ще донеса на вас с мама тази новина. Ще дойда тук не със символичната чашчица за водка, а с чаши за шампанско. И ще пием за Победата. Ще честваме, тате, безусловно ще честваме.
И още - елементарни ми, че не стъпвам във вашия дом. Нямам кураж, храброст ми липсва. Да карам колата си под обстрела – мога, а да вляза в твоята стая – не. Там все по този начин стои твоето изтъркано кресло, пепелникът на дребната масичка и албумите с черно-бели снимки. Тях ги сложих встрани и всеки пък се опасявам да не изгорят. А да ги прибера вкъщи си не мога. Боли.
Но обичаното ти цвете незабавно го прибрах. Пресадих го, както ти ме учи – пръст, малко пясък, камъчета. И то цъфна през декември – представяш ли си?
Леля Неля умря преди Новата година – сърцето. Андрей, нейният племенник, почина край Авдеевка есента. А девойките, внучките на Фьодор Николаевич, въпреки всичко са се измъкнали тогава от Мариупол, живи са…
Ира и Костя останаха без жилището си. Руският „ Искандер “ за една секунда унищожи техните старинни антикварни мебели, от които ти постоянно си се възхищавал. Но те самите оцеляха, съумяха да се скрият в банята.
Сашка към този момент приказва четири езика. Миша потегли на учебно заведение в Юрмала, а Платон – на детска градина в Цюрих.
Войната не е свършила, тате. И джуджето е живо, и песовете му. Твоето последно предпочитание към момента не се е сбъднало. Но нашите момчета работят по въпроса. Ще съумеят. Ние ще успеем.
Аз съм добре, баща. Обичам те. Честит рожден ден.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
13 януари 2024 година
Днес баща има рожден ден.
Дойдох на гробищата – няма никой, празно е, няма даже надзирател. Сигурно се топли някъде в будката. Студено е. Тази заран в Харкив беше минус 18. Кръстовете са в лед.
– Аз съм наред, тате. Жива съм, засега. Засега не ме улучиха.
Войната не е свършила, не. Прости ми, все очаквам – по кое време ли ще донеса на вас с мама тази новина. Ще дойда тук не със символичната чашчица за водка, а с чаши за шампанско. И ще пием за Победата. Ще честваме, тате, безусловно ще честваме.
И още - елементарни ми, че не стъпвам във вашия дом. Нямам кураж, храброст ми липсва. Да карам колата си под обстрела – мога, а да вляза в твоята стая – не. Там все по този начин стои твоето изтъркано кресло, пепелникът на дребната масичка и албумите с черно-бели снимки. Тях ги сложих встрани и всеки пък се опасявам да не изгорят. А да ги прибера вкъщи си не мога. Боли.
Но обичаното ти цвете незабавно го прибрах. Пресадих го, както ти ме учи – пръст, малко пясък, камъчета. И то цъфна през декември – представяш ли си?
Леля Неля умря преди Новата година – сърцето. Андрей, нейният племенник, почина край Авдеевка есента. А девойките, внучките на Фьодор Николаевич, въпреки всичко са се измъкнали тогава от Мариупол, живи са…
Ира и Костя останаха без жилището си. Руският „ Искандер “ за една секунда унищожи техните старинни антикварни мебели, от които ти постоянно си се възхищавал. Но те самите оцеляха, съумяха да се скрият в банята.
Сашка към този момент приказва четири езика. Миша потегли на учебно заведение в Юрмала, а Платон – на детска градина в Цюрих.
Войната не е свършила, тате. И джуджето е живо, и песовете му. Твоето последно предпочитание към момента не се е сбъднало. Но нашите момчета работят по въпроса. Ще съумеят. Ние ще успеем.
Аз съм добре, баща. Обичам те. Честит рожден ден.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ